Живи образи

Тя можеше да бъде запомнена от съвременниците си просто като жена на Мережковски, но следва своя собствен път като Зинаида Гипиус – писателка, критичка и поетеса, която веднъж провъзгласи шокиращото: „Обичам себе си като бога...“

В Петербург, където прекарва почти три десетилетия, а после и в емиграция, тя заема уникално място и остава в центъра на литературния живот. Описват я с различни определения – декадентска Мадона, сатанеса, вещица или жива легенда. В периода на емиграцията пише книга за своите съвременници и колеги; произведение за миналото, което никога не спира да я занимава. За нея всичко преживяно остава завинаги актуално и живо в паметта ѝ – то съществува единствено в сегашно продължително време.