За градинарството

Периодът на ранните Каролингски управници в Франкската империя през VIII и IX век предоставя отлични условия за развитието на латинската литература, особено поезията. Въпреки богатото разнообразие от поетични творби, много от тях остават силно свързани с античните и раннохристиянските си модели. От всички тези произведения е трудно да се откроят отделни примери на оригинална и вдъхновяваща поезия, но все пак съществуват свежи средновековни стихотворения. Едно такова е „De cultura hortorum“ („За градинарството“) на Валафрид Страбон – проява на възторга на един наблюдателен човек към красотата както на природата, така и на езика. Тук личният опит от чудото на живота чрез ежедневната работа е комбиниран с дълбочината на образованието и активния литературен интерес. Валафрид умело успява да съчетае размислите с науката, чудесата с практическите аспекти, а епоса със земеделието. Той придава символично значение даже на копривата като я свързва с древногръцки божества, а ароматите и цветовете на розите използва за изразяване добродетелите в християнството. Поемата не само описва как монах полива и плеви билките в градината си, но показва трансформацията й от обикновена зеленчукова площ в тиха градина за медитация (hortus contemplativus).

Текстът „De cultura hortorum“, който съдържа 444 стиха, ни е известен благодарение на четири ръкописа. Най-старият между тях е написан с ясна каролингска минускула и датира от края на IX век; той се намира във Ватикана. Също така са запазени частични копия: едно от края på IX век във Ватикана; друго от XI век със забележки в библиотеката Лайпциг; препис вероятно произлизащ от лайпцигския ръкопис направен през 1463 г., който вече се пази в Мюнхен. Първоначалното печатно издание „За градинарството“ датира отпреди 1509 година под редакцията auf Vadianus. През XVI до XVIII век текстът има още десет печатни версии. През 1834 г., Реус публикува текста след което той попада в сборниците „Patrologia Latina“ (PL vol 114) през 1852 г., както и „Monumenta Germaniae Historica“ (MGH series Poetae Latini aevi carolini vol II). През XX века са извършени множество преводи завключително немски, английски френски , руски . Реф Пейн включил факсимиле най-древния ръкопис относно своят превод настоителствайка през1966 год.. Към него прикрепяме текста според "Monumenta Germaniae Historica".