Мир вам

"- Мо, трябва да установим дали светът все още съществува или вече не е така - каза Ут и замълча, оставяйки Мо да обмисли това дълбоко и значимо питане...

Романът започва като антиутопия – земята изглежда безжизнена и пуста, а самият свят, наречен по този начин, тъй като спомените за него почти са изчезнали, повече не присъства. Наличното е разпокъсано и нарушено, но все пак някак успява да оцелее. Постепенно тръгваме с Мо напред в мрак на несигурност и липса на надежда... Дали трябва да приемем това за антиутопия?
Стилът на романа е пронизан от псалмистична образност. Елементи от старозаветната древност се прокрадват през почти всеки ред и ни приканват да усетим богатството на Давидовото слово.
Може ли животът в света отново да възникне чрез смислите на Книгата?"