Песни и поеми

Бърнс става не само един от основателите на новата шотландска поезия, но и нейна класическа фигура. Неговото творчество ще запази завинаги уважението към този малко остарял диалект, който любителите на поезията в Лондон и Южна Англия ще изучават. С Бърнс може да се каже, че полидиалектизмът в английската поетична традиция окончателно се утвърдил.

Основната причина за написването на стихотворения на скотиш е любовта му към фолклора. Той е дълбоко свързан с народните мотиви; много от песните му са създадени с цел да бъдат изпълнявани — посочена е популярната мелодия за всяка една от тях. Бърнс стои редом до гениалните анонимни шотландски фолклорни творци и представлява истинско проявление на шотландския национален дух, което Гьоте забелязва още тогава: „Древните песни на неговите предшественици все още живеят в душата на народа… и изключителното майсторство в тези образци намира отражение у него...“

Името му придобива митичен статус – той присъства във всеки дом сред студентите в Шотландия като символ на новото самосъзнание. Когато селяните напускат родината си за Щатите, Канада или Австралия, те взимат със себе си пръст от нивята им и стихосбирката на Бърнс. Творчеството му генерира огромна симпатия из цяла Европа; произведенията му получават внимание и признание както от Гьоте, така и от Бенедето Кроче чрез коментари и анализи. По такъв начин Робърт Бърнс преминава границите на Шотландия и става световноизвестен поет – днес той принадлежи едновременно както на Шотландия, така и на човечеството.
Владимир Свинтила