Депресията ме обича

Тази книга разглежда живота такъв, какъвто е за „хората с дежурни сърца“. Тя описва опита да подредиш малките части от един свят, наподобяващ „село, в което равни хора се молят на различни богове за едно и също“, но между този избор и безкрайното пространство на душата ти може да настъпи разлом. В тази фрактура, известна като депресия, можеш лесно да се изгубиш.

Но можеш и да погледнеш в тъмната пропаст и там да откриеш светлина през процепа. Именно това представлява книгата – онази светлина. Тя е написана с искреност и сила на изключителен език. Всеки ред носи преживявания; всяка метафора предава споделени чувства. Книгата е мъдра и човечна, топла без самосъжаление. Четейки я с молив в ръка, ще имаш желание да подчертай всичко от нея, за да притежаваш най-добрия инструмент за помощ на оголели души.

Мария Касимова-Моасе

Веселина Седларска пише честно и умно - лековито. Тя ни поставя пред огледалото и протяга ръка към нас, помагайки ни да преминем през всичко видимо както вътре в него, така и отвъд него - далеч до местата където можем отново срещнем собствените си души.

„Депресията ме обича“ не е учебник по психология, макар че включва научните истини.
Не е роман – въпреки красивото поетично изразяване или интересните герои.
Не попада точно в жанра публицистика – ала разглежда личния опит със страданието и възстановяването във контекста на съвременното българско общество. Това произведение съдържа всички тези аспекти, но предлага още нещо уникално.
То не служи като наръчник за самоуспокоение; вярвам обаче, че много хора могат да намерят утеха в него.

Мария Донева