Идеи, образи, символи в българската поезия през втората половина на ХХ век и началото на ХХI векк

Иван Гранитски е създал нова основа за българската поезия. Неговият монументален труд представлява внушителна структура от образи и идеи, задълбочени анализи и истинска наслада от поетичното изкуство. С перо в ръка, подобно на Дон Кихот с неговото копие, и с острота на ума като Санчо, Гранитски настъпва решително върху историята, която крие имената на множество български поетични дарования – някои от които са почти непознати за съвременниците.

Трудът му наподобява сизифова задача – да обхване огромното творчество на десетки талантливи български автори през последните 60-70 години. Този проект може да се определи като "неръкотворен паметник", както казва гениалният Пушкин. Но той не е просто личен подвиг; това е почит към поколенията даровити българи и техния колективен талант. (Енчо Господинов)