Никой не знае защо

Драматургията на Златанов представлява връщането на бъдещето в историческия контекст на съвременната българска литература. (Владимир Сабоурин)

Златанов е дълбоко ангажиран и упорит в анализа на негативните аспекти, които произтичат от застоя между миналото, свързано с тайните служби, и все още неосъщественото настояще на свободата за предполагаемия нов човек – предприемача. Очакваше се този нов тип индивид да стане господар на собствената си съдба. Пиесите му са разположени в контекста на замръзналото настояще, където човекът е ограничен от невъзможността да управлява себе си; ако трябва да говорим за обща идентичност тук, то тя би била образът на човека, който е лишен от перспектива за своето бъдеще. (Станимир Панайотов)