Археологически паралели. Студии въърху историята на античното изкуство в България

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е известен български археолог, изкуствовед и политик. Той учи археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. Именно той започва систематичните разкопки в България между 1909 и 1910 г. в Хисаря.

Между 1910 и 1920 година става първият българин на поста директор на Народния археологически музей.

През 1912 г. извършва първите проучвания на Кабиле край Ямбол. По време на Балканските войни (1912-1913, 1915-1918) предприема три дълги научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където спасява културни паметници и води подробни дневници за дейностите си. Организира разкопките на Требенишкия некропол близо до Охридското езеро през 1918 г., както и проучванията в софийските църкви "Св. София", "Св. Георги" и Боянската църква. Между 1929-1931 г. изучава тракийския могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив.

Той е основателят и първият директор на Българския археологически институт от 1920 до 1940 година, а също така председателства Българската академия на науките от 1937 до 1944 г.

В настоящата книга се разглеждат важни находки от античното изкуство открити по българските земи през периода на Богдан Филов – като надгробната плоча на Анаксандър от Аполония, плочата на Каликрит от Равда, статуята на Ерос от Никюп, релефът с изображение на Аполон от Девня, релефът с Херкулес от Стара Загора , както множество знаменити статуи върху тракийски монети - например Аполон от Каламис или Хермес според Праксител.

Това е второто издание на произведението; предишното беше публикувано в Сборник за народни умотворения, науки и книжнина през VIII том (XXVI), през годината 1912.