Първобългарският календар. Анализ на изворите, възстановка и изводи

Изследването на източниците, които свидетелстват за използването на собствен календар от българите, показва, че той представлява модификация на китайския лунно-слънчев календар. Основната разлика между двата календара е в началото на годината – при българския това не е годината на плъха, а тази на свинята. Най-древната година, записана в Именника на българските ханове, е 153 г. сл. Хр., което предполага, че приемането му е станало още през II век.

Свързването на известни дати от българския календар с техните съответствия в григорианския ни позволява да установим периодите на управление и последователността на българските владетели между 665 и 777 г., както и имената на 37 от шестдесетте години в календара.