Почакай, слънце

Първият сборник на Дора Габе, озаглавен „Теменуги“, излиза през 1908 година. Въпреки това, преди него списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ публикуват нейни стихотворни цикли, които получават положителен отзвук от естетическите критици в средите около сп. „Мисъл“. Пейо Яворов проявява особена благосклонност към творчеството й и в множество писма до нея предлага ценни съвети и редакторски корекции, почти достигащи до съавторство. В едно от писмата си от 30 юни 1905 г., размишлявайки за новите стихове на Габе, той подчертава: "Вие се стремите да постигнете баланс между съдържанието и формата. Това ясно личи в стихотворението 'Пред мен си днеска пак'. Всичко чувство или мисъл първо е мелодия. Стихотворението често възниква у поета като песен без думи, а неговата задача - странно звучи! - е да намери конкретна тема за поетически израз – сюжет, чрез който да облече своето настроение. Но ако музикалността в поезията идва от структурата на речта – а музиката стои над всичко останало – то формата несъмнено играе важна роля в поетичното творчество."

Яворов забелязва рядкото качество на богатото художествено въображение у младата поетеса и желанието й за дълбочина във визуализацията на лирическите образи. Той акцентира върху факта, че само истинските художници-поети могат осъзнато да установят хармония между външната форма и вътрешното съдържание на произведенията си, което им придава стойност и трайност. Според него откритият подходящ формат за дадено литературно произведение означава даването възможност на следващите поколения да преоткрият вече известното.

Голямото му впечатление произтича от свежестта на дарованието й и светлината, която струи от чистота́ta na душевността й; тя чувства единството между човешкия опит и универсалните закони на природата.

Разбира се, тук можем да видим отражение на глобалната тъга у символистите; но вече започват да прозвучават семенцата на оригинален лирически стил, който Дора Габе постепенно ще развива през годините.

Иван Гранитски