Белите ми нощи

Внезапно ме обзе усещането за "бели нощи". Стиховете сами започнаха да се оформят. При мен, творбите винаги идват без предупреждение – независимо от моя контрол и желание да ги направлявам. Затова те са верлибри, свободни стихотворения, които едва успявам да уловя в момента на вдъхновение. Никога не съм анализирала защо моите стихове изглеждат по този начин – след като изписваш думите, те вече не принадлежат само на теб; получават свой собствен живот. Поради своята свобода, тези текстове предпочитат да игнорират пунктуацията и не се спират пред точки или запетаи. Четящият трябва самостоятелно да определи как ще възприема текста – всеки може да добавя препинателни знаци според собствения си ритъм и дишане. Това е справедливо, мисля аз. Както казва Томас Хигинсън: „Когато една идея ти взима дъха, граматическите правила губят значение“. Няма нищо лошо човек да пренебрегне граматиката в някоя бяла нощ; всъщност това е положително…
Маргарита Петкова.