Ръкомахайки. Жестовете на българина

Румен Стоянов, утвърден специалист по испански и португалски език в България и единственият българин с титла почетен доктор на латиноамерикански университет (Бразилия, 2012), подчертава, че ние, българите, заемаме централна позиция между изразителните южняци и резервираните северняци. През последните десетилетия обаче наблюдаваме тенденция към намаляване на жестикулацията, което е индикатор за загуба на национална идентичност – старите безмълвни знаци отпадат, нови не се създават и предпочитаме да ползваме чужди жестове. Увеличаващото се обезличаване е част от процеса на размиване на нашата култура: в контекста на жестовете и въобще в културния живот ставаме все по-безцветни и анонимни, потъвайки в унифицираността на глобализирания свят.

Вдъхновен от работата на бразилския фолклорист Луиш да Камара Кашкудо (1898–1986), Румен Стоянов предлага свое уникално събиране от над 300 примера за неми народни жестове. Този труд не претендира да бъде научно изследване или пълна история на българските жестове; той просто напомня за факта, че тези изрази заслужават внимание като пренебрегната част от нашата култура.

„Ръкомахайки“ е още един пример след „Из говора на село Драганово“, който демонстрира сродството между усилията на Румен Стоянов и труда на Кашкудо – човекът посветил живота си да събира изгубени детайли от ежедневието ни.