Военните музеи на България. Общата история на първите години

Монографията представя цялостен и детайлен анализ на развитието на военните музеи в България между 1878 и 1944 година, като изяснява тяхното значение в културно-историческия контекст на страната и в общото музейно наследство след Освобождението.

Изследването е организирано в увод, четири основни глави и заключение. Първата глава предлага обобщен преглед на музейната дейност в България – от периода на Възраждането, когато се полагат основите на музеологията, до усилията на новосъздадената държава за нормативна регулация и политика относно музеите. Втората глава проследява развитието на военните музеи до 1918 г., включително създаването на Морския музей, първоначалните концепции за Военноисторическия музей в страната, действията по установяване Музей на Възраждането от комитета „Цар-Освободител Александър ІІ“ и изграждането на военноисторическите къщи-музеи и паметници. Основаването през 1916 г. на Общия Военноисторически музей се разглежда като ключово постижение, което утвърдило национално ниво идеята за военното музио дело. Третата глава анализира процеса по строителството на музеи след 1919 г., при условията напрежение от национална загуба, икономически ограничения и намаляването числеността армия след Ньойския договор; акцентира се върху развитието или затруднения във функционирането какво са военноисторическите къщи-музеи и паметници както откритие експозицията морският музей през 1923 г., така именно полковите музеи. Четвъртата глава обсъжда формирането през 30-те години не само мрежа от национални военни музеи.

Проучването е основано много документи с различна важност съхранявани в Държавната агенция "Архиви", Научния архив към Българската академия науките , а также Архива българска историка Народна библиотека “Св.Св.Кирил Методий”, архиви самих войскови музеев включая необработени фондове , неопубликованная периодическая литература , специализированные журналы sowie научная литература .