Има още време

Дияна Тончева майсторски съчетава скуката от съществуването с привлекателността на разказването. С всеки нов сюжет, читателят все повече се потапя в живота на Кая, чувствайки нейното страдание и преживявания като свои. Жената с изразителни рамене и открит гръб, обърнат към нас, понякога изглежда неуловима, а друг път - плътна и реална; този непрекъснат цикъл между появяване и изчезване ни води до момент, в който започваме да я виждаме по-ясно. Виждането играе ключова роля за героите – във всяка история очите са важен елемент, независимо дали имат основно или второстепенно значение. Очите символизират небето: срещу ежедневните трудности човек отправя поглед нагоре и осъзнава безкрайния простор и добротата около себе си. Особено значима е именно тази доброта.

Според мен проблемите, които вдъхновяват разказите на Дияна Тончева са вечни теми - старостта и самотата, милосърдието към другите (без значение дали става въпрос за хора или животни), добротата и любовта – била тя споделена или не; недоволството от начина, по който преминават дните ни; способността да запазим красотата на мимолетните моменти щастие; умението да поддържаме детското удивление пред света. И не на последно място - необходимостта от смирение при посрещане на житейските предизвикателства.