Нова теория за интелигентността

Непредубедената аудитория обикновено асоциира интелигентността с умението да се постига високи резултати в математически задачи или при решаване на езикови тестове. Това широкоразпространено разбиране предизвиква учудване у много хора, когато на среща с абитуриенти открият, че някои от съучениците им, които не са постигали забележителни успехи в училище, всъщност са реализирали впечатляващи кариери. Хауард Гарднър, известен американски психолог и автор на „Нова теория за интелигентността", разполага не само с чувство за хумор, но и със значими аргументи, които доказват, че традиционните психометрични методи не са най-добрият начин за оценка на способностите на индивидите да разрешават проблеми и да произвеждат стойностни продукти за обществото. Оспорвайки идеята за "единна и универсална" интелигентност, Гарднър класифицира човешките способности в седем ясни категории:

1. Лингвистична интелигентност
2. Логико-математическа интелигентност
3. Музикална интелигентност
4. Телесно-кинестетична интелигентност
5. Пространствена интеллигентност
6. Интерперсонална интелектуализация
7. Интраперсонална интуитивна способност

Основното достижение на този учен е предложението му за конкретни методики за оценка на различните видове интелигенции и неговите насоки как хората могат да развиват тези способности по възможно най-гъвкавия и продуктивен начин спрямо социалните роли в различните общества. Освен това той поставя допълнителни провокативни въпроси: Има ли морална форма на интелигентността? Какви качества притежават творците и лидерите? Чия собственост е самата концепция за inteligentnost?