Черно хайку

Стихосбирката „Черно хайку“, написана непосредствено след пандемията и в контекста на две войни, поставя акцент върху уязвимостта на всяка ситуация, разкрива несигурностите и предателствата на навиците, както и слепите места в теориите. Тя изследва паническото отстъпление на логиката, терора от смъртността и безкрайните способности да се самоизмамим. Поетесата настойчиво разглежда реалността както вътре в нас, така и извън нея, стремейки се да намери поетичен ритъм сред сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичните факти. Черпи вдъхновение от трагизма на новините и светлинките от ежедневието. Времето във всичките му проявления – геологично, историческо или биологично – е представено като експеримент, храна за размисъл и изпитание; теми включват красотата на умственото оголване и физическият отпечатък на паметта върху тялото.

„Черно хайку“ ще бъде представена с три премиери: българската версия излиза от Жанет 45 в Пловдив, гръцката версия - от Икарос в Атина, а английският превод е част от сборника “Notes of the Phantom Woman”, публикуван от Ugly Duckling Presse в Ню Йорк с преводач Джон О`Кейн и Екатерина Петрова.

Това е музика,
която постепенно избледнява,
като зъбът ти всеки ден.

Както някой близък до теб
разказва история,
която не ти е интересна,
но никога не желаеш да спре –
наричаш това щастие.

Или снимка със сценка
от градски площад: къщи
и църквата зад тях,
с вулканът активно изригващ.
Нарича го обикновен ден.

Имало е ред едно време,
който бил разрушен.
Така започнала вселенската игра
на натрупаната инерция.

Джордано Бруно вярвал във звездите
като домове за далечни същества;
всяка звезда съдържа процес
или пламък –
наричаш това усещането да си сам във Вселената.