Българска история до 12 век през погледа на старите автори (III допълнено издание)

Замисляли ли сте се какво всъщност знаем за собствената си история? Кои сме ние и каква е нашата идентичност и произход? Учим различни дати и имена, но доколко сме наясно с достоверността на информацията относно причините и следствията от историческите събития? Николай Колев задава тези въпроси, а в търсене на отговори решава да напише книгата „Българска история до XII век през погледа на старите автори“. Завършена през 2014 г. и публикувана през 2015 г., тя достига до читателите със здрави корици, облечени в естествена кожа. Важно е не само физическото представяне на книгата, а преди всичко съдържанието й.

Книгата предлага нов подход към разглеждането на историята. Както самият автор споделя:

„Моята цел с тази книга е да сравня информацията от стари автори, достигнала до нас, и да направя изводи относно народа, който разширява българската държава по Балканите. Правя това без да черпя заключения от многобройните съвременни книги в библиотеката ми; не защото не уважавам труда на настоящите български историци и писатели, а защото желая да предложа независима оценка за събитията чрез четенето единствено на стари текстове.

Под термина „стари автори“ визирах хора живели по времето или непосредствено след описваните събития – например гръцки писатели във Византия или латински такива в Западната Римска империя. По-късните историци често оперират с трудовете на предшествениците си; те обаче дават важна перспектива за връзката между миналото и настоящето. Съвременниците предоставят детайлна информация за случилото се, докато последвалите автори осигуряват контекстуално разбиране.

При написването тази книга аз избягвах предположения при липса на надеждни данни. Методът ми беше прост: първо прочетох цитираните източници в глава 40 и извлякох свързаната с българската история информация. След това я организирах тематично в 35 глави според хронологията . Информацията бе подредена по време και смисъл , като така успяхме да установим обща хронология , която включих в глава 36 . Чрез прегледа й открихме интересни взаимовръзки между отделните събития както времево , така и пространствено . Това наложило допълнителна работа върху главите , за да бъдат поставени събитията правилно един спрямо друг - което беше най-вълнуващият аспект от моя труд."