Избрани разкази

Сабахатин Али е роден е на 25 февруари 1907 година в Ардино. Когато навършва седем години постъпва в училище Фюузатъ Османийе. Баща му, Али Селяхатин бей, е бил офицер. Още щом получава назначение в Чанаккале, цялото семейство се премества там. Сабахатин Али продължава образованието си в началното училище. След като го завършва, се връща в Истанбул при вуйчо си, с когото живее цяла година. През учебната 1922 - 1923 година постъпва в Педагогическото училище в Балъкесир. От това време са и първите му опити в поезията и прозата. Изпраща свои стихове и разкази до различни списания и вестници. Едно от тези списания е Ърмак, което се издава в Балъкесир. Впоследствие Сабахатин Али постъпва в училище за начални учители в Истанбул. След като го завършва, е назначен за учител в Йозгат.

През 1928 година е изпратен в Германия, за да учи немски език. Завръща се в Турция през 1930 година. Работи последователно като чиновник в дирекция Разпространение към Министерството на образованието, като драматург в Държавната консерватория. През тези години Сабахатин Али вече е на път да вдъхне нов живот на турската повест, придържайки се към реализма в литературата. Разказ за една гора е публикуван през 1930 година в списание Ресимли Ай, а повестта Воденицата излиза през 1935 година в издателство Ремзи Китапханеси. През 1932 година Сабахатин Али рецитира в град Коня свое стихотворение, заради което е арестуван и осъден с обвинение за нанесена обида на Ататюрк. През 1934 година започва работа в Дирекция по печата. На следващата година сключва брак с Алийе ханъм, а през 1937 година се ражда дъщеричката им Филиз Али. През 1938 година отново започва работа като учител, а през 1945 година е уволнен. През същата година негови стихове и разкази са публикувани в истанбулския вестник Маркопаша - издание за политически хумор. Заради публикациите му, срещу Сабахатин Али са заведени множество дела. През 1948 година е задържан. Остава в ареста цели три месеца. Властите не му разрешават паспорт, оказват върху него политически натиск, преследват го. Принуден е да напусне нелегално Турция. На път за Европа, малко преди да премине българо-турската граница, бива убит в района на Къркларели.

Приживе Сабахатин Али издава девет книги, драмата Есирлер (1936), публикувана в списание Варлък. Автор е на повече от седемдесет стихотворения. Неговите книги са преведени на много чужди езици. Някои от тях са: Воденицата (1935), Каруца (1936), Глас (1937), Нов свят (1943), Стъкленият дворец (1947), Юсуф от Куюуджак (1937), Дяволът в нас (1940), Мадоната с коженото палто (1943).