Избрани разкази

Сабахатин Али е роден на 25 февруари 1907 г. в Ардино. На седем години започва образованието си в училище Фюузатъ Османийе. Баща му, Али Селяхатин бей, служил като офицер и след назначението си в Чанаккале семейството се премества там. Сабахатин продължава обучението си в началното училище и след завършването му отива да живее при своя вуйчо в Истанбул за една година. През учебната 1922-1923 г. постъпва в Педагогическото училище в Балъкесир, където започват първите му опити с поезия и проза – изпраща стихотворения и разкази до различни списания, сред които „Ърмак“, издавано също в Балъкесир.

След това Сабахатин учи за начални учители в Истанбул и след дипломирането си става преподавател в Йозгат. През 1928 г. заминава за Германия, за да изучава немски език, а през 1930 г. се връща обратно у дома. Работи последователно като чиновник във ведомството по Разпространение към Министерството на образованието и като драматург Държавната консерватория. В тези години той постепенно обновява турската повест чрез реалистичния подход към литературата; например неговият разказ "За една гора" е публикуван през 1930 г., а повестта "Воденицата" излиза през 1935 г.

През 1932 г., докато рецитира собствено стихотворение пред публика Коня, той е арестуван под обвинение за обида на Ататюрк. След две години започва работа Дирекция по печата; същата година сключва брак с Алийе ханъм и те посрещат дъщеря си Филиз Али през 1937-а година.
През следващите години отново работи като учител до уволнението си през 1945-та година, когато неговите произведения са публикувани във вечерния „Маркопаша“. По-късно срещу него са заведени множество дела вследствие на публикациите му; задържан е през 1948-ма годината и остава три месеца зад решетките без право на паспорт или защита от политически натиск.

Наложено му било да напусне страната нелегално; трагично загива малко преди да пресече българо-турската граница близо до Къркларели.
Приживе Сабахатин Али успява да издаде девет книги – включително драмата „Есирлер“ (1936), публикувана във „Варлък“. Той написва над седемдесет стихотворения и много от книгите му са преведени на чужди езици - между тях: „Воденицата“ (1935), „Каруца“ (1936), „Глас“ (1937), „Нов свят“ (1943), „Стъкленият дворец“ (1947) ,„Юсуф от Куюуджак” (1937) ,„Дяволът у нас” (1940) ,„Мадоната с коженото палто” (1943).