История на дипломацията

„История на дипломацията“ от Джеръми Блек представлява изследователски проект, чиято основна цел е да анализира сложната и често драматична динамика на дипломатическите форми и модели в Европа и извън нея. Книгата обхваща последните петстотин години (1500-2010) и с повече или по-малко подробности представя различните авторски намерения, описани в първата глава. Съдържанието е изложено на достъпен и увлекателен език, структурирано в две направления: хронологично, организирано в осем глави, които периодизират разглежданото време; и „вътрешно“, където се проследяват ключовите неполитически фактори, допринесли за значителни промени във формите на преговори, представителство и посредничество. За пълното разбиране на текста са необходими задълбочени исторически познания; книгата е предназначена за читатели с интерес към историята, дипломацията и международните отношения.

Книгата също така подчертава важността на разнообразието от дипломатически концепции и практики, особено когато става въпрос за незападния поглед върху тези теми. Необходимо е внимателно да се подходи към всяко описание, което би могло да бъде твърде опростено или стереотипизирано... Предизвикателството пред автора включва обсъждане както на незападните идеи за дипломация, така и взаимодействие със западните понятия (с. 2-3).

Авторът акцентира върху същността на дипломацията с цел да покаже нейния променлив характер и влиянието й върху важни събития в международните отношения... Дипломацията трябва да се възприема като особен аспект от общите системи за информация обменяне, представителство и водене на преговори (с. 9).

В наши дни термините „дипломати“ и „дипломация“ широко се използват дори за културни или спортни дейности; всъщност идеята вече доминираше сред схващането , че всеки индивид може да бъде смятан за посланик на страната си при пребиваване зад граница (с. 11).

През 1604 г., докато сър Хенри Уотън трябвало да започне своето посолство във Венеция, той оставил след себе си фразата: „Посланикът е честен човек – изпратен да лъже чужбинците за благото на своята страна“. Този коментар му навлякъл недоволството на крал Джеймс!