Биография на моите филми Ч.1

Историята на световното кино отдава заслужена почит на чехословашката Нова вълна от 60-те години, хвали полската филмова школа и признава значимостта на унгарското кино. През последните петнайсет години румънската Нова вълна остава актуална, но българското кино все още не е намерило своето място на глобалната, европейската или дори източноевропейската кинематографична карта. Въпреки това, особено продукциите от 70-те години – творби на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Методи Андонов и други – имат своя принос и очакват международно признание.

За да постигнем такова разпознаване обаче, трябва да се върнем назад към златния период на българското кино с аналитичен и исторически поглед. С времева дистанция можем да отделим същественото от несъществуващото.

Няма по-добър пример за проницателен анализ отвътре в социалистическото общество от работата на Георги Дюлгеров в „Авантаж“. Там критиката спрямо соца като култура на лъжата съжителства със състрадание към обикновения човек, който маневрира между системата – понякога успява да се измъкне от нея, а друг път става нейният партньор; през цялото време той търси щастието си и опити за автентичност във собствения си живот.

Книгата на Георги Дюлгеров - най-влиятелната фигура в историята ни за киното - предлага ценни биографии зад кадрите на неговите филми. За да осмислим как е достигнато величието на произведения като „Авантаж“ и „Мера според мера“, трябва внимателно да разгледаме произхода и развитието му като велик майстор.

доц. Димитър Камбуров