Устав на Българския революционен централен комитет (Женева, 1870 г.

Уважаеми читателю,

След като Паисий завърши своята история, националното съзнание на българския народ започна да се възражда. Сред интелигенцията в България настъпи консенсус относно необходимостта от стремеж към политическа свобода. Различия обаче имаше по отношение на методите за постигането ѝ. Кръгът около Васил Априлов и Николай Палаузов, както и габровските търговци и чорбаджии, вярваха, че първо е нужно народът да бъде просветен, а след това да избере собственото си направление към свободата; резултатът беше установяването на гимназално образование за българите. В друга група, водена от Каравелов и Тодор Бурмов, се считаше, че Русия може да стане единствен източник на нашето освобождение; те поддържаха близки връзки с Русия преди Априлското въстание и по време на Освободителната война. Резултатът бе образуването на българските опълченски полкове и значимият им принос в борбата за национално освобождение.

Третата група интелектуалци – сред които Раковски, Ботев и Стамболов – осъзнаваше намерението на руския царизъм да замени султанската власт над народа ни с руско управление и остро критикуваха тази тенденция. Раковски беше великият лидер на нашата революционна кауза; той разбираше невъзможността малките чети да победят огромната турска армия от 280 000 души на Балканите и смяташе, че истинската революция трябва да произлезе от самия народ при подходящи международни условия.

Надеждите ни възрожденците – че подкрепяйки освободителните движения в Гърция, Черна гора и Сърбия ще получим взаимопомощ за освобождението си – рухнаха след превземането на турския гарнизон в Белград с българска помощ; нито сърби или гърци проявиха готовност да помогнат при трудностите ни. По този начин Раковски стигнал до извода, че единственият начин за достигане до национална свобода е чрез изграждането на масова революционна организация със задълбочена тайна дейност за подготовка през дълги години.

Тази структура бе ръководена от новосформирания Български революционен централен комитет с устав определящ не само организацията му но също така как точно трябва успешно реализиране идеята за революцията. Настоящият документ съдържа ценния исторически текст „Устав на българския革命онен централен комитет“. Яснотата във формулировката му показва дълбокото разбиране относно целите способите средства нужни за осъществяване мечтаното освобождение - печатът принадлежи именно на Георги Раковски - титана в борбата ни.

31 октомври 2023

д-р Николай Иванов Колев