Фабрика за трансджендър детето

Какво споделя едно дете, когато изразява, че не се чувства комфортно в тялото си като момче или момиче? Какви са мненията на юношите по този въпрос? Кого трябва да слушаме? Как можем да осигурим платформа за изказвания и на детето, и на неговите родители? Имат ли специалисти – ендокринолози, психиатри, психолози и психоаналитици – какво да кажат по темата? Медицината се опитва да предостави ясни отговори на въпросите поставени от деца и юноши чрез диагнози и медикаментозно лечение.

През последните десет години както в САЩ, така и в Европа наблюдаваме безпрецедентен ръст в исканията за смяна на пола сред младежите. Според Каролин Елиашев и Селин Масон диагнозата „полова дисфория“, която описва несъответствието между биологичния пол и идентичността, е скочила с 1000 до 4000% през последното десетилетие.

Важно е как нашето поколение ще подходи към тези проблематики – как ще намерим решения и най-вече как ще създадем пространство за разговор относно телесната идентичност и свързаните с нея етически дилеми. Трябва ли да забавяме хормоналното развитие при деца? Можем ли да разглеждаме желанието им „да бъдат от другия пол“ като част от процеса на самоопознаване?

Авторите подчертават: „Тялото и психиката са неразривно свързани; няма бързи решения на психологически проблем“. Затова дългосрочният подход изглежда разумен. Не би ли било по-добре просто да изчакаме докато младите хора достигнат възраст за зрели размисли? Нека помним думите на Доналд Уиникът: „Самият живот представлява терапия“.

Тази книга е предназначена за лекари, психотерапевти, съдии, адвокати социални работници – всички онези които взаимодействат с деца, юноши или техните семейства. Те носят отговорността както да дадат гласност на всеки един случай , така също i da обмислят внимателно своите думи και действия.