Модални значения възможност и вероятност в българската езикова история

Монографията с наименование „Модални значения възможност и вероятност в българската езикова история“ се фокусира върху граматическите средства, които служат за изразяване на потенциални и предположителни действия в българския език от XIV до XVIII век. В нея е анализирана съдбата на старото (аналитично) условно наклонение, както и употребите на бъдещите времена за предположение, включително т.нар. ще да-форми, някои модални глаголи и перифрастични конструкции, свързани с изразяването на възможност и необходимост. Проследени са настъпилите езикови изменения както в произведения, показващи развитието на книжовната норма, така и в текстове, считани за отражение на реалното състояние на разговорния език. Избраната от авторката диахронна перспектива позволява да се определи как функционират определени модални типологически категории в българския език.