От мълчание към мистерия

**ПРЕДГОВОР**

Само Безмълвието е способно да изрази Върховната Мистерия, тъй като тя остава Неизказана. За Висшите светове можем да говорим, защото те представляват отклонение от тази най-висша тайна. От Словото произтича енергията, докато от Безмълвието се ражда сиянието; а самата Мистерия съществува в това, което не може да бъде изречено.

Какво значение има Висшият свят в сравнение с Истината и Безмълвието? Чрез единството с Бога сме недосегаеми, а в Мистерията притежаваме първоначална свобода и пълнота. Любовта е отражението на тихото сияние, спуснато от Абсолюта – виждаме сиянието, но Абсолютът остава непознат за нас; именно затова тук царства Сфинксът – Царят на Безмълвието.

По природа ние сме безмълвни и изпълнени с величие; обаче когато биваме произнесени, слизаме надолу – така че Словото идва до нас поради този акт на изговаряне. Творението е резултат от тази проява. Ние сме родени със задача да разберем своята неизразима същност и оригиналност.

Словото символизира проявлението след като е било казано; Безмълвието обаче представлява пълнотата на нероденост - нашата основа. В дъното на Безмълвието няма въпроси или несигурности. Тишината ни отвежда към Мистерията на Нищото, което се явява Орлово гнездо - място извън обсега.

Когато достигнах до Нищо­то, познах себе си; как мога обаче да предам на другите факта, че присъствам сред тях без реално участие в света? Аз живея в Учителя – Истината.
Абсолютът не носи име – какво име бихме могли да дадем на Нищото? То е Загадка без звук. Ако принадлежах към Истината, за мен не са важни качества.

Елеазар Хараш