България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.

В произведението си „България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.“, д-р Николай Хрисимов прави значителен напредък в разбирането на нашата история, като използва разнообразни нови източници – от исторически документи и археологични находки до актуални изследвания от Румъния, Унгария, Сърбия, Австрия и други държави. Монографията обединява поредица тематични анализи, които плавно преминават една в друга. Първата част е посветена на известната „теория“ за произхода на кан Крум от панонските българи – теза, която е не само спорна, но също така погрешна. Тази идея е създадена пред повече от двеста години и е била повторяна безкритично от редица историци, което води до забрава относно нейния произход и контекст. Интересното е как панонската връзка с този виден владетел се утвърдила дълбоко в научните среди – включително университетски курсове и учебници. Чрез конкретни аргументи авторът убедително демонстрира несъстоятелността на версията за "боила от Панония" и подчертава принадлежността му към аристократичната класа в Плиска.

С иновационен подход д-р Хрисимов преразглежда отношенията между България и Аварския каганат чрез стари и новоизлезли проучвания. Без предварителни предположения той представя доказателства срещу теорията за наличие на „остатъчна“ аварска власт в Панония чак до идването на маджарите/унгарците през началото на X век. Напротив, българското влияние над Карпатите по Средния Дунав и Тиса било достатъчно продължително; унгарците сами споменавали времето с фразата „…от българско време…“, подобно на познатото ни “...от време оно...”.