(Пре)програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството
Издателство: | Парадигма |
Брой страници: | 318 |
Година на издаване: | 2024 |
Дата на издаване: | 2024-05-30 |
ISBN: | 9789543265343 |
SKU: | 16896970005 |
Размери: | 14x20 |
Тегло: | 384 |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 27 |
„Синтетичната биология обещава да превърне телата ни в поле на избори, които могат да бъдат пресмятани и направлявани. Дали тя е конкретна утопия, предусещаща един нов свят, който още не е, но е реално възможен? Дали е възможна техническа рационалност, която ни подчинява откъм самата ни природа? Но какво е природата, след като молекулярното ниво на живота може да се превърне във въпрос на избор? Всъщност не е ли синтетичната биология следващата стъпка в еволюцията на човечеството, която поначало е техногенна, за разлика от еволюцията на животните, основана върху приспособяване съм средата? Възможно ли е синтетичната биология да породи генерализирана пролетаризация, експроприираща познанието, социалните отношения и способността ни за творчество? Как е възможна съпротива срещу такава пролетаризация? Ако приемем, че съпротивата би имала формата на биохакерство, дали няма риск то да подхранва силите, срещу които се бори?
Изследването на Невена Иванова е първото, мислещо алгоритмизацията на живота през понятията на френския философ Бернар Стиглер. То не само анализира детайлно тази въпроси, но и картографира изследователското поле, в което можем да търсим свои отговори”
- проф. д-р Тодор Христов, СУ „Св. Климент Охридски”
„Невена Иванова подхожда с особено внимание към т.нар. „биотехнологичен фармакон". Признавайки „човешкото напускане на чисто биологичната еволюция", нейната монография предупреждава за някои от възможните опасности, като хипер потребление, когнитивен капитализъм, генерализирана пролетаризация, затворена иновация и редица други. В същото време, тя ясно очертава положителния потенциал на новите възможности, свързани с икономиката на сътрудничеството: свободно майсторене, просперитет на аматьора и компютърния маниак, отворения код и дизайн, културата на даряване и пр.
Специален акцент бих поставил върху проблемите, свързани с т.нар. „трагедия на антиобщото”, която изисква преразглеждане на утвърдените модели за притежанието и търсенето на нови „кожи” на собствеността.”
- проф. д.с.н. Стоян Ставру, Институт по философия и социология, БАН
***
Невена Иванова работи с методите на философската рефлексия, изследваща пресечното поле между изкуството, науката и технологията. Притежава магистърска степен по философия от СУ „Св. Климент Охридски” и докторска степен по интердисциплинарни информационни науки от Токийския университет. Публикувала е на български, английски, френски и японски език в областта на медийната естетика, философията на технологията и критическите софтуерни науки. През 2023 г. води специалния брой на Balkan Journal of Philosophy на тема "Creativity After Automation" в отговор на все по-налагащия се дискурс за потенциала на машините за творческо въображение. Понастощем е главен асистент в Института по философия и социология към БАН. Съосновател е на Symbiomatter - лаборатория за експериментални зкуства, първата платформа в България, посветена на изграждането на мостове на творческо сътрудничество между учени, хора с инженерно мислене и хора на изкуството.
.
.