The Capitan and the Enemy

Сега съм на двадесет и две години, но единственото рождено ден, което ясно запомням сред всички останали, е моят дванадесети. Точно тогава, в онзи хладен и мъглив септемврийски ден, срещнах за първи път Капитана. Все още помня как настилката беше мокра под гимнастическите ми обувки в училищния двор и как падналите листа направиха коридорите до параклиса хлъзгави, докато бързах да избягам от враговете си между уроците. Паднах и се спряха внезапно, докато преследвачите ми продължаваха да свирят зад мен; защото точно там в средата на двора стоеше нашият строг директор разговарящ с висок мъж с цилиндър — рядка гледка дори по това време, така че изглеждаше малко като актьор в костюм — впечатление не толкова далечно от истината, тъй като повече никога не го видях с цилиндър.