Шутаранга

- Дядо, къде си оставил своята шутаранга? Забрави ли я някъде?
- Да, Мончо, забравих я отдавна. Остана нейният спомен в детството ми...
- Не трябваше да забравяш шутарангата. Трябваше винаги да я носиш със себе си, защото знаеш какво е за шута. Сега главата ти ще бъде на прицел, дядо Моньо.
- Знам, моето детство, осъзнавам че главата ми ще вземат. Нека бъде така. Вече не се искам, както казваше един дядо от Дренка. Когато човек сам започне да не желае живота си, значи вече е остарял и му е време да тръгне след Рангел Миалко...
Детството ме гледа с искрени сини очи и в тях виждам целия си живот като в две ясни морски лагуни. Колко много пропуснах – колко добри думи не успях да изговоря на другите; колко устни останаха без целувка; колко прошки никога не поисках; колко картини можех още да нарисувам...
- Стар глупак! - провикна се моето замръзнало детство.
И то има право.