Виена

Прозата на Антони Георгиев наподобява гоблен, изработен от мъж. Тя е съсредоточена като фотография и педантична в журналистическия си стил, но същевременно изглежда малко дистанцирана от самата себе си, наблюдавайки се отвън. В структурата на разказа се вплита и процесът на неговото написване; задната страна на гоблена е част от цялостния образ. Дори най-малките детайли са описани като улики – елементи от криминална загадка, чието разрешение колебае между действията и думите. Извършителят представлява сложната културна идентичност, която принадлежи както на едните, така и на другите. Антони Георгиев може да бъде наречен българският Пол Остър, макар това да не е точно вярно. Ако има нещо по-малко истинно за неговата проза от факта, че тя е българска, то това би било твърдението за влияние от американските виждания на Остър. Гобленът всъщност се изработва в чакалните на европейските летища, които имат достатъчно общи черти така че подобността да няма значение.
Георги Лозанов