Пенчо Славейков. Съчинения. Том. II. Лирика

"Само Бог изпитва страдание с такава светлина. Бях запознат почти с всички стихотворения от „Сън за щастие", но е странно - днес ги възприемам като напълно нови.
Пейо К. Яворов, поздравителна картичка до Пенчо Славейков (1 декември 1906 г., Нанси)

Дори и най-широките поетични символи и художествени композиции в творчеството на Пенчо Славейков – концепциите за „роден кът” и „роден край”, се явяват пред нас като уникални образи, оживяващи в контекста на националната поетична атмосфера.
Боян Пенев, стенографски бележки

Сред съвременните български писатели, Пенчо Славейков блести със своя талант, култура и широк духовен мироглед... Гениалната дълбочина на неговите психологически и художествени идеи надхвърля границите на българския живот и култура.
Проф. И. Михал, 1911 г., Прага"