1956 "...За да остане следа"

В този период един храбър човек обикаляше улиците на Будапеща, като заснемаше кадри. Това се случваше между 23 октомври и 11 ноември 1956 година. Целта му беше да остави следа – свидетелство за една война, за чистота, героизъм и кръв. След време тези спомени трябваше да бъдат скрити дълбоко в душата му, отново превърнати в нищо. Повече от сто негативи бяха съхранявани на таван през трудните десетилетия, докато мъжът почина. Когато свободата най-накрая се завърна - така щедра, че остави извършителите ненаказани - вдовицата му предаде укритите снимки на Историческия институт с едно условие: имената им да останат тайни. „Те може би ще се върнат“ - каза тя и дълго гледаше в земята пред себе си.