Страстният цикъл в българската стенна живопис през XVII век

В изобразителното изкуство се създава драматичен цикъл, който отразява разнообразието на събитията от Страстната седмица в различните църковни общности. Интеграцията на новозаветни текстове в иконографията постепенно започва да се свързва с формирането на канонични концепции във византийското богословие след 9-ти век. През 11-ти и 12-ти век се добавят нови сцени, свързани с погребалния период, което разширява перспективата за опитите на хората. Иконографията служи като дидактичен инструмент, разкривайки тайните за живота след смъртта и предназначението на човека в контекста на времето и пространството.

Цикълът е представен в българските паметници от 17-ти век по начин, който спазва традициите от предишни епохи. Въпреки това обаче могат да бъдат забелязани влияния от народната култура, както и комбинация от религиозни идеи, не на последно място подчертано чрез личното усещане на всеки отделен художник.