Сузана и зяпачите

Обратният поглед към прозаичното творчество на Мария Станкова ясно демонстрира нейния талант за разказване на истории. В него можем да открием характерен стил, както и чувствителност към ирониите на живота, парадоксите и гротеските, които го съпътстват. В това отношение "Сузана и зяпачите" представлява напредък не само в логиката, по която се изгражда света на Мария Станкова, но също така и в нейния писателски подход. Тази книга е сложна, полифонична и театрална – с множество преплетени гласове, които предават историите си. Персонажите активно коментират своето разказване; всичко е колажно и динамично.

"Сузана и зяпачите" разглежда темата за търсенето - между кризисните моменти и авантюрата, между миналото и настоящето. Това е книга с отворен край, избягвайки понякога налаганата финална точка – отражение на живота сам по себе си, който никога не спира да тече.