We Are All Made of Glue

Георгий е оставена от съпруга си Рип, който произхожда от висшето общество; те споделят попечителството над своята неудобна тийнейджърка Бен, обсебена от апокалипсиса. Оставена сама и нещастна, тя се оказва в света на древната г-жа Шапиро - най-малко хигиеничния персонаж във fiction след Гъбера Вълшебника. Левика с удоволствие описва ужасно мизерното й жилище и отблъскващите я ястия и котки, които превръщат основната сцена на романа – потенциално ценна собственост – в истински дом на ужасите.

Когато Георгий става наследник на г-жа Шапиро след инцидент с възрастната дама, вниманието се насочва към нея от двама зли агенти по недвижими имоти - Диабло и Улф, както и от Али - ангела-домакин. Всички те изглеждат решени да измъкнат този занемарен но желан парцел земя изпод ръцете на старицата.

Хуморът в книгата е предимно основан на игри със словото и понякога малко прекален. Но Георгий остава жива и силно симпатична разказвачка, въпреки че невинното ѝ незнание относно социалните услуги и историята на Близкия Изток е трудно за приемане при герой с опит като писател през четиридесетте години. Все пак мистерията около романa – кой всъщност е г-жа Шапиро и какво ще стане с къщата? – бавно избледнява; главният злодей Улф просто изчезва.

Истината е, че фокусът сякаш не е там: централната тема трябва да бъде връзката между работническата Георгий и горделивия Рип от висшето общество. Всяка среща със светлината върху тях прави книгата завладяваща - как са се влюбили, как тя се справяла с неговото семейство или той с нейното, влиянието на раздялата им върху децата.

Вместо това обаче никога не виждаме причините или гледната точка на Рип. Вместо това всеки път когато книгата докосне реалността за живота днес (както човек поддържа брак докато децата растат), твърде бързо ни връща обратно към голямата мрачна къща изпълнена с котки, където комедийните персонажи от Близкия Изток нареждат английския език по смешен начин.

Другото значимо качество на романа - ретроспективите за ранния живот на г-жа Шапиро and великoто ѝ любов Artem - също биват пренебрегнати наполовина до края без особено развитие. Вместо това много време преминаваме покрай B&Q или изложби за лепила (Георгий пише статии за списание посветено именно этому), което води до сравнения между човешките отношения чрез термини свързани със залепване.

Има още един романтичeн проект започнат но недовършен от героинята, който може би ще напомни някому прекрасния „Дулси Домум“ от Сю Лимб. Динамичен герой , страхове относно края na света , объркан шеф ... книга която съдържа толкова много различни нишки колкото има изгнили килими у дома нa г-жа Шапиро . Просто всичко изглежда прекалено натрупано . По-малко объркване щеше да позволи две естествени истории — тези nа Георгиeвците i тези nа Семейството нa g-жас Shapiro — да se преплетат по-просто , което щеше да проясни гласа i e далече повече тежест нa роман изпълнен c топлина ic работа but подобно n a kăshtata bnaг-госпожа Shapiro нуждаеща ce o tvaresh полагане.