Единадесети сливенски пехотен полк по пътя на безсмъртието 1885-1945 г.

Всяка година българският народ отбелязва годишнината от сраженията на връх Шипка по време на Освободителната война. След Балканските войни в историята ни се споменава и за "Родопската Шипка" - битките на вр. Средногорец в Родопите, както и за Новата Шипка - боевете на Калиманското плато в Македония. По този начин "Шипка" става символ на героична и величествена епопея. Но съществува още една епопея, която днес остава малко позната и забравена, пред която двете гореспоменати изглеждат по-слаби. Става дума за защитата на връх Каймакчалан през септември 1916 г. В контекста на това сражение българският войник, макар формално да има съюзници, всъщност трябва да се справя сам срещу многобройните противникови сили от Антантата. На фона на огромното превъзходство във артилерията, боеприпасите и числеността им, нашето командване разчита единствено на безусловната смелост и самоотверженост на бойците от Сливенския полк. Подложени под неумолимия огън врагът при тежки метеорологични условия, българските войници демонстрират непоклатима решителност относно защитата на родината си – те не знаят какво значи да отстъпват или да дезертират. Гръбнакът на защитата върху върха са храбрите мъже от 11-ти Сливенски пехотен полк, чиято история е основният фокус в моята книга.