Шишарко

Пристигнах от Детството, носейки целия си багаж и задъхан, се движех тихо по перона. Бях притеснен да не изпусна влака, който ме беше довел; той въздъхна след мен през комина си и тръгна обратно, тъжен и празен. Дори не му помахах за сбогом, толкова бързах към Възрастландия. И точно тогава някой извика: "Искам приказка!"

О, не сега! Ще пропусна влака си. Надявах се друг да разкаже - помислих си. Но наоколо нямаше никого, а гласчето продължаваше да хлипаше... Това ме накара да забавя стъпките си и в крайна сметка спрах напълно, оставих багажа...

Това "после" всъщност е днешният ден. Приказката все още върви. Детството вече е далеч назад, а до Възрастландия така и не стигнах./Петър Петров/