Чоран. Тетрадки 1957-1972

В продължение на петнадесет години Чоран записва своите най-дълбоки размисли в тридесет и четири тетрадки, в които споделя неуспехите си, страданията, страховете, гнева и униженията. Не е ясно дали тези дълбоковдъхновени текстове са били замислени за публикуване; от една страна, на кориците на някои тетрадки пише "Да се унищожи", но от друга – те са номерирани и внимателно запазени. Много от мислите и фрагментите присъстват както в оригиналния им вид, така и преработени в книгите му, което предполага че записките могат да се разглеждат като чернови.

Авторът принадлежи към групата съвременни писатели, които размиват традиционната граница между чернова и окончателен текст. Чоран привлича читателя с безкомпромисното си желание да открие истинската същност на себе си, стремейки се до крайности под влияние на аскетичната логика на самоизтезанието и самоунищожението. Той многократно е заявявал желанието си да вземе перото единствено когато има нужда “да сложи край”.

“Не целя творчество; моята цел е истина. Не става въпрос за създаване, а за търсене. Интересите ми не са типични за писателя; може би биха могли да бъдат свързани с мъдреца? Но дори това не е точното определение. Искам да бъда освободител - да направя хората по-свободни от самите тях и света около тях. За тази цел ще помогна чрез всички възможни средства; никакви задръжки не трябва да ги спират в борбата срещу собственото робство. Еманципация чрез позор.”