Седнал във въздуха

Този сборник съдържа разнообразни текстове, които основно са написани за вестник „Сега“ от 1999 година насам. Докато ги събирах на едно място, забелязах, че независимо как да ги подредя хронологично, смисълът остава почти непроменен. Животът си остава все така устойчив и непоклатим – като кърлеж, който е захапал задника на стара слоница. В това се крие цялата сложност на опита ни да овладеем света с думи – именно в неговата непоклатимост!

Важно е да предупредя потенциалния читател: този опит не води до успех. Независимо дали ще прочетете публицистичните откъси тук или някоя друга литература за самоусъвършенстване, животът ви няма да стане по-щастлив. Нито светът ще се преобрази в по-добро и разбираемо място за вас. Написаното слово не предлага щастлив край; единствено надеждата остава жива - въпреки че всички знаем истината.

Накрая старията слоница просто ще седне...

В моментите пред Великия системен администратор трябва със сила да признаем: никога не сме усвоили разликата между добро и зло; нито пък схванали кое е грях и кое праведност. Поне успяхме да се позабавляваме.

И последно: надявам се принадлежността ми към последното българско поколение, което осъзнава стойността на свободата на словото, няма скоро да бъде загубена. Надявам се аз да бъда последният човек с чувство за хумор, който вярва, че всяка сутрин трябва активно да защитава правото си на мнение и писане без цензура. Искам след време хората случайно попаднали на тези статии дори да ми се присмиват или още по-добре – изобщо да не ги разбират. Надявам се...