Кардиограми: Дневник 10 ноември 1989 - 30 декември 1992

"Георги Марковски не е останал безмълвен, което представлява неговото достойнство. В началото той е убеден, че споделя своите мисли само за себе си, но в крайна сметка преодолява своята трогателна срамежливост; изразява надеждата си, че приятелите му може би ще оценят неговите признания и ще им придадат публичност. Убедени сме, че малцина като Георги Марковски биха искали да застанат пред бъдещето с чиста съвест - оставяме на него да прецени!

Заглавието „Кардиограми” е много подходящо. Дори по-точно би било „Сеизмограми”. То отразява онази рязко начупена линия, която показва трусовете в съзнанието на нашето поколение и ни изпраща в интензивното отделение. Това не е най-лошото; страхувам се за още живите, които тепърва предстои да преживяват трусове.”
Вера Мутафчиева