Достойно есть. Поезия: Иван Вазов

"Достойно ест" - това са българските поети, които запечатали образа на родината си чрез силата на националния дух и словото. За да продължим да съществуваме и в XXI век, техните вдъхновяващи стихотворения трябва да бъдат част от вярванията и националното самочувствие на всяко ново поколение. Нашите тревоги и надежди са насочени към тези млади хора, които сега учат в училища и университети.

Появата на Петко Славейков и Иван Вазов - един до друг или последователно - представлява изключително важен момент за развитието на новобългарската поезия през XIX век. Тяхната близост е очевидна и оказва влияние върху основните аспекти както от личния им живот, така и от тяхното присъствие в обществения живот на страната.
След Петко Славейков именно Иван Вазов става поетът, който дори при значителни разлики в творческите им стилове се утвърдил като водеща фигура за десетилетия напред. Той преобразува стиха в своя територия, обединявайки както емоционалната интензивност, така и ежедневните житейски задължения. Вазов става трубадурът, който неуморно възпява съдбата на българския народ и красотите на отечеството ни.