Намерени в превода. 31 българисти чужденци и техните български езици
Издателство: | Жанет-45 |
Брой страници: | 224 |
Година на издаване: | 2015 |
Дата на издаване: | 2015-04-02 |
ISBN: | 9786191860982 |
SKU: | 25372480009 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 276 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 15 лв. |
Този текст съдържа 31 интервюта с хора от различни страни, които са посветили живота си на българския език и литература, както и на любовта си към културните достижения на България. Интервютата са проведени между февруари 2011 г. и декември 2013 г. по разнообразни начини - чрез лични срещи, предварително зададени въпроси (единствено в случая с Димитрис Аллос от Гърция), разговори във Facebook или имейли. Всички участници изразиха желание да бъдат чути и оценени за усилията си, дори искат подкрепа не само на лично или творческо ниво, а също така институционално.
Парадоксът след тези разговори е, че институциите оставят тези хора сами да се грижат за разпространението на българската литература в техните държави – почти като литературни агенти, което е добре платена професия в западния свят. Някои постигат успехи в тази сфера, но други вече се отказват поради безразличие от страна на българските власти и преминават към други занимания. Все пак радва фактът, че все още има млади хора с интерес към българската култура и литература.
В основата на решението им да посвятят живота си на българския език стоять три думи: Случайност, Себеотрицание и Стоицизъм. Обединени те образуват понятието "Съдба", която е важна не само за тях като чуждестранни българисти, а най-вече за нас - местните жители. За всеки един от тях изучаването на българския представлява съдба; те приемат това със задоволство и благодарност.
Независимо от трудностите пред които са изправени – включително недоразуменията относно действията на властите през различните исторически периоди – ако днес чуем нещо положително за българската литература извън страната ни, то го дължим именно на тяхната индивидуална работа и усилия. За съжаление обаче липсва ясна стратегия от страна на държавата по отношение популяризацията й сред международната аудитория. Вместо да се фокусираме върху бюрократичния апарат обаче, трябва да насочим вниманието си към културната сцена и нейното развитие чрез идеалистичните преводачи.
.
.