*Всички на носа на гемията

Деян Енев винаги е бил за мен изключително талантлив автор. Той никога не се е занимавал с описването на победители, блясък или полубляскавини. Вместо това, той насочва вниманието си към тихите неудачници - обикновени хора, които живеят в забравените кьошета на ежедневието. В търсенето си за спасение на човечеството, той навлиза в дълбините на живота и открива отдалечени места. Там съществуването ни получава опора единствено чрез любовта и помощта от някоя "душичка". Такава подкрепа идва без никакви задни мисли, защото става дума за личности, които дори не помислят да искат повече от това, което притежават. В нашето време подобна проза е безценна; често ние сме толкова озлобени от живота, че пропускаме тази скромна и обновяваща страна на битието му. Фактът, че точно сега Деян Енев остава недокоснат от изкушенията да бъде отчаян или циничен и вместо това избира да пише истински и смислено говори много за неговата вътрешна сила като творец. Когато споменем тези кротки неудачници, веднага можем да направим асоциация с произведения като "Серафим" на Йовков. Присъствието на писатели със състрадание към другия човек е особено важно за националната литература.
Димитър Коруджиев