Традиционно народно облекло по поречието на река Струма

Облеклото, като съставна част от традиционната материална култура, оформя човешкия образ в социално-антропологичен контекст. То играе важна роля за интегрирането на индивида в общностната култура. Следователно, всяка промяна в облеклото не само че е свързана с необходимостта да се защити тялото от неблагоприятни климатични условия, но също така изразява стремежа към подчертаване на принадлежността към определена група и идентичността с нея.

В етнографските изследвания облеклото се разглежда като забележителен художествен символ на етническата принадлежност и фактор за запазване на етнокултурните традиции. Народоведът Любомир Милетич още в началото на XX век го описва като значим белег за народност, който наред с езика представлява един от най-сигурните показатели за идентичност. В края на века то вече е считано за своеобразна "визитка", която представя конкретен народ. Като основополагаещ етничен признак, облеклото има ключова роля в опазването историческата памет на народа и предаването на неговите културни и художествени ценности; освен това притежава силни комуникативни качества.

Много рано облеклото започва да изпълнява не само утилитарна функция, а придобива значение и като знак. Със специфичното си облекло човекът става повече от просто носител – той получава определение. По този начин дрехата става индикатор за социалния статус и динамиката на отношенията между хората в обществото. От друга страна, тя служи и като средство за регулиране на традиционните патриархални отношения. Поради тези аспекти облеклото привлича интереса както на учени, така и изследователи през годините.