Геноцидът и Холокостът над българите

Ужасът се усеща в самия Батак, когато стъпиш на земята и под краката ти звучи като пръщене на кокали. Когато погледнеш църковните стени, които са разрушени, знаеш, че там е имало множество трупове и кръв. И докато гледаш Стара река, си представяш как някога тя е текла червена от кръвта на двесте живи души, погълнати от пламъците сред адски шумотевици и стенания... Точно там идва ужасът – космите ти настръхват и човек осъзнава колко е унизен от това чувство; чувства се деградиран и озверен.

Тези ужаси не могат да бъдат предадени с никакви материални средства. По-добре така — те опозоряват човечеството и нанасят удар по репутацията му в съвременния свят и неговата цивилизация, която би трябвало да ги предотврати. За съжаление обаче те бяха допуснати не само физически, но дори одобрени чрез думите на един от най-просветените представители на обществото пред лицето на една хуманна нация със славата да реагира при подобни зверства. Английският министър-председател Дизраели (по-късно Биконсфийлд), безсрамно отричайки жестокостите извършени от турците пред парламента, произнесе тези цинични думи: "По-добре сто хиляди българи да загинат за запазване мира." - Иван Вазов