Леонардо

Леонардо да Винчи е представен като забележителна и уникална личност, която винаги проявява доброжелателност – такъв е неговият образ през вековете в описанията на писатели и критици. Те го рисуват като многопластово надарен млад мъж, който впечатлява съвременниците си не само с художествени умения, но и със своите научни постижения и музикални таланти. Освен известните му качества обаче, те споменават и по-спорни аспекти от живота му; например, той открито демонстрира хомосексуалността си още в юношеските години (Белтрами, № 8-9), което тогава се счита за недопустимо. Въпреки това през XVI век тези черти вече са възприемани почти естествено като част от гениалния му характер (Ломацо, I, стр. 104). Единствената критика към него от страна на съвременниците му е свързана с навика му да започва проекти без да ги завършва. Неговите биографи често изразяват оплаквания относно широкия спектър от интереси на Леонардо и влиянието им върху произведенията му: "Докато дълбочинно изучаваше области далеч извън изкуството, променливостта и непостоянството доведоха до факта че едва малка част от работите оставя завършени; художникът беше толкова стремящ се към перфектност и взискателен спрямо себе си, че започваше множество творби само за да ги остави незавършени" (Шастел, стр. 72) - както потвърдил хуманистът Паоло Джовио в своя сборник с биографии на велики личности от 1527 година включително Микеланджело и Рафаело. Подобни наблюдения прави Джорджо Вазари в първото издание на своите Животоописания на художници през 1550 година: "Той щеше да бъде много талантлив още в началото si уроците по изкуство ако не бе толкова непостоянен; защото постоянно се захващаше с нови знания а бързо ги оставяше."