Вундеркиндия или страната на чудецата

Тези истории не са плод на въображението, а ми ги разказа моята дъщеря Таля Баля. Когато обаче й показах първото издание на "Вундеркиндия", тя много се разгневи:
- Не е справедливо! В книгата има четири мои приключения, но на корицата е само едно заглавие.
- Ами така правят всички - опитах да я успокоя.
- Всички ли? Кои точно? Само големите?
- Хайде сега, това са детски приказки! - възразих аз.
- Да, именно! - засмя се Таля Баля - детските приказки имат нужда от детски заглавия... - Ей, Татунчо, защо поне не ги сложим на последната корица!
И резултатът беше следният:
"Вълшебните – превълшебните, страшните и безстрашни, славните – презабавни,
смешни и тъжни ПРИключения на Таля Баля, Глинчо,
Пластелинчо, Валентинчо Вундеркиндчо и други в страната Вундеркиндиа-Калпазания-Портокалия-Крокодилия...
- Стига вече! – извиках аз – това всичкото ли е името на една страна?
- Ами да! – отвърна Таля Баля – там играя всекидневно според настроението си.
- Да де, но тук става дума за приключенията, които още не си ми разказала…
- Защото те все още са ОТключения,- каза Таля Баля. Ще ти ги споделя когато ПРИключат и станат ПРИКЛЮЧЕНИЯ.
С тези думи тя скочи върху Дивана на приключенията , който нетърпеливо размахваше крилете си и ... излетя през затворен прозорец.