Led Zeppelin - романът/Песнопойка за плешиви хипита

Аз съм Джон Хенри Бонъм и утре е 25-ти септември, денят, в който трябва да загина. Това ми предсказа циганската кралица на панаира в родния ми град Редич през 1966 година. Не уточни обаче в коя година ще се сбъдне това пророчество. Подозирам, че го направи с цел да ме стресне... Тогава бях млад и изпълнен с ентусиазъм - тъкмо бях получил първата си заплата от строителната фирма на чичо Хенри, а на открития ден на панаира - 31 май - навършвах осемнайсет години. Имах два повода за празнуване! Затова с приятеля ми Робърт (той идва от Уест Бромич и всяко лято прекарва при леля си) отпразнувахме като изпихме няколко халби Ел пред шарената палатка. Видял съм много красиви жени през живота си, но никоя не можеше да се сравнява с онази циганска кралица – кълна ти! Очите й горяха от страст, а ръката й държеше кристална топка. Може би заради огъня в очите й реших да се скрия и започнах да целувам върховете на обувките й. Тогава тя каза:
- Джони, ти ще умреш на 25-ти септември!
Като излязохме от палатката, чух песента "Дилайла" на Том Джоунс по високоговорителя до виенското колело: "Лай, лай, лаай..." И усетих как краката ми отслабват; чувствах как умирам от любов към моята циганка. После Робърт ме заведе до храстите край реката и предложи да си провря пръста в гърлото...

---

Събудило се рано сутринта и преминало покрай спящите братя, сестрички и майка си, които били разположени прямо на пода в голямата стая; тейко му спял отвън по чардака през летните нощи. Момчето затворило след себе си врата и разтривайки сънливите си очи замръзнало при ужасната гледка: първо забелязало брадвата после главата на баща си – разрязана наполовина като диня сред локва кръв... В този момент усетило присъствието на Страха – подобно огромен паяк със смразяваща волята токсична сила; почувствало миризмата му като пикоч… И странна влажна топлина сякаш прогаряше момчешките му крачета под дългата ризка.

Причината за убийството остава неясна – било ли то за пари или жена или земя? Но животът след това бил непрекъснато борба срещу Страха; макар че другите го възприемали като корав човек той самият знаел истинските причини зад своя страх.
Току що бил завършил казармения период когато селяните решили да свалят властта през 1923-та; решил че работата е опасна и трябвало пак да участва в протестa . Те били седемнадесет души само трима имали оръжие; потеглили към града директно през узрелия царевица поле. Страхът ги преследвал — Влади усещал как диша около тяхното движение , приятелите му забавяли темпо приклекнали сред кукурузa — уж по нужда… На уговореното място стигнали само четирима души . Изчаквали доста време докато влакът пристигнал … така разбрали ,че линията не е взривена нито има въстание ... Прибрали се обратно . На следващия ден дошло десетки кавалеристи водени от офицер издирили метежницити ;Влади избягал между житото .
Страхът там бил също — наложил войницитe мушкат щикове във купчинa та жито ; Дори когато желязото прободе ръчичката немолейки мяркал послушание ..
осъдили го две години позже амнистия получено …

След известно време учредил семействo оженихсе родили пет деца всичко изглеждalo наред , ала… жена му заболела ! Обиколили докторi знахарки последният опит бил Александровска болница … диагнозислат безмилостност рак …. Продавала последните нивки както тогава Англия Америка нападнала Софийски небеса надолу.. Няма спасение .... bombata паднала точно двора ...
На Владето ни останаха средства даже погребани невястате не успели връзвицират ...

Прибрал се отчаян ; победил го Страхът ...