Четвърто международно триенале на графиката

IV международно триенале на графиката в София определено е едно от най-важните събития в културния живот на България през 2004 година. С известна тъга трябва да признаем, че напоследък българската публика не разполага с много възможности за контакт с значими и интересни чуждестранни художествени произведения, които обичайно ни заобикалят и се случват другаде по света.

Поради различни причини броят на подобни мероприятия у нас е достигнал своя критичен минимум. Липсата на стратегическа визия и цялостна културна политика от страна на институциите, ангажирани с реализирането им, обрича българската арт-сцена на провинциализъм. Затова заслужава похвала усилията на организаторите и домакините на този значим артистичен форум, които са преодолели многото финансови и организационни предизвикателства.

Фактът, че Международното графично триенале продължава да функционира, е важен показател за авторитета на българските художници. Графиката като един от традиционните визуални изкуства е може би най-мобилната и адаптивна форма към динамично променящия се свят. Преди концепцията за "глобализация" да бъде широко дискутирана, обменът между изображенията и идеите в графиката вече беше активен сред художниците от 60-те години насам.

Сред тях има множество талантливи български творци – особено представители на средната генерация – а понякога дори млади артисти. Тези фактори изграждат динамична система със специфична активност в сравнение с други визуални изкуства. Например графиците лесно прескачат географски и идеологически бариери в отличие от живописта или скулптурата.

Графика запазва своите уникални характеристики, но същевременно реагира гъвкаво спрямо нововъведенията в технологиите. Увеличаването на художествения обмен върви ръка за ръка с усъвършенстването на техниката и разнообразяването на индивидуалните стилове при авторите.

Настоящото издание на Триеналето предлага експозиция със високо качество според мнението специалисти; все пак пълният анализ изисква задълбочени проучвания относно актуалните тенденции в модерната графика. Опитвайки се да формулираме глобални наблюдения относно развитието й рискуваме да пропуснем личността зад всяко произведение.

В постмодернистката епоха търсенето около водещі направления става все по-трудно; медийната палитра комбинира фигуративни образци с абстракции без ясна граница между тях.
Концептуализиране заявява присъствие във всички аспекти - независимо дали говорим за точното представяне или сетивното усещане при работа с материализма му - което затруднява типологията само по себе си.

Нарастваща индивидуална специфика замества старомодните понятия „национална школа“ или „регионален характер“, вместо това акцентира върху личния подход към работата им – концепция позната под термина “лична легенда” (или митология). В Триеналето можем ясно да видим как тези явления действат у творците идващи от различни краища по света въпреки плурализма им качеството остава основополагающо – стремежа към оригинално виждане следвана от искреност намерения отношение към стила вдъхновяващо творчество срещу наложителност опростяване реалии притиснати стереотипизации влияния предпоставяйки идентичност произход .

Съвременната графика не учудва не разказва статичнии истини , напротив тя често носителя чувства несигурност неподправена тъга задавайки въпросителники които остават без конкретизиран ответ . Освен всичко друго тя служи като индикатор атмосфера време .
Един сериознен проблем който сякаш остава незабелязан обществен резонанс послания адекватност адресати информация предадена чрез сравнително ограничени професионални контексти , анализа интерпретаций били обсъждани част разговор междуречие специализираний дебат до момента остава утопично пожелание .

IV международно триене представляването форум предоставя платформа поставяща основа диалог обмян умения достижения оформляване връзките интегритет пространство изразително необходимо развитие то завладяло неповторимо значение наша страну .
Професор Чавдар Попов