Orphica Magica I

Книгата представя орфическата магия в контекста на широко разглежданите теми за магията като цяло. За първи път е събрана и анализирана обширна изворова база, свързана с орфическата магика - включваща магически папируси, текстове от древногръцки и латински автори, заклинания върху златни, костени, глинени и оловни плочи, както и керамични фрагменти и епиграфски материали.

На основа на дългогодишните си проучвания относно тракийския устен орфизъм, авторът предлага преглед на развитието му в Микенска Гърция и Тракия до края на второто хилядолетие преди Христа. Разгледани са неговото функциониране в тези региони до 6-5 век пр.н.е., възникването на литературния гръцки орфизъм през този период, процесите на снижаване и профанизация както на устната аристократическа доктрина, така и на философските учения след 4 век пр.н.е., интегрирането на откритата мистериална народна вяра във фолклорното християнство между 1-4 век н.е., а също така запазването й в Югоизточна Европа до наши дни.

Преминавайки от старогръцкия към тракийския орфизъм – от литературния (полисния) към устния (етносния), Александър Фол поддържа тезата си за Орфей като символичен образ на стремежа към индивидуално познание; той се явява носителят на този опит – одухотворен чрез озарението от вярването; самият орфизъм представлява тип поведение основано върху доктринални принципи. Докато етносният тракийски орфизъм предоставя завършен светоглед, елинистичният има философско-спекулативен характер с митично произходство. През 4 век пр. Хр. настъпва засилване разпространението на орфическите вярвания и ритуали, което поставя началото им към профанизацията; именно тогава се оформят въпросите около Orphica Magica – умението да се привлекат боговете да изпълнят желанията на призоваващия ги човек.