Симеон Велики - пътят към короната на Запада

Цар Симеон I е без съмнение една от най мащабните и емблематични личности в българската история. Националната историческа памет му отрежда изключително важно място. Сакрализиран и митологизиран, и същевременно детайлно проучван, българският средновековен владетел се радва на подчертано внимание както на изследователи, така също на писатели, публицисти и художници. Личността му е дискутирана в трудове на чужди историци и възпята в превърнали се в почти национални химни поетични текстове. Представители на различни поколения на националната историческа наука са осветили отделни аспекти от многопосочната му дейност - като пълководец и покровител на книжовността, като държавник и дипломат. Може да се каже, че в историческата колегия десетилетия наред съществуват устойчиви представи за неговите прояви, основани на станал вече класически прочит на основните извори за делото и епохата му.
Счита се, че всяко поколение в науката притежава свой ъгъл на интерпретация, своя позиция за прочит на събитията и преди всичко на източниците. Често една считана за напълно изяснена насока на историческото развитие се превръща в обект на ожесточени спорове или на авангардни интерпретации.
Свой, подчертано нетрадиционен поглед към основни измерения от делото на Симеон I изразява в предлаганата книга и д-р Веселина Вачкова. Амбициозна реконструкция може да се нарече нейният специфичен прочит на източниците. Тестът е необичаен за българската историческа наука опит за обяснение на един от централните моменти в биографията на царя - войните срещу Византия и амбициите му в посока на Константинопол. Поставя се въпросът какво иска българският цар? Авторката лансира смела хипотеза за симеоновите намерения и предлага своя прочит на помислите, целите и ценностната система на българския владетел. Делото на Симеон I е погледнато през призмата на тогавашните европейски измерения, разположено в едро-мащабна картина на представи и ориентири, определящи светогледа на средновековния държавник. Откроена е алтернативна гледна точка, според която прочутите Симеонови походи към Цариград са израз на осъзнато самочувствие, на глобален поглед върху мястото на българската държава в тогавашната Европа, съответно в нейния Югоизток.